РАЗТРУ̀ПЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разтрупя се като прил. Диал. 1. Разглобен, разкършен (Н. Геров, РБЯ).
2. Разстроен, разтревожен. Възбудени и разтрупени от тие нови мисли и от очакване за нящо по-хубаво, те и двамата дълго време не можеха да заспят. Т. Влайков, БСК I, 236.