РАЗТРЪ̀ГВАМ, -аш, несв.; разтръ̀гна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. разтръ̀гнат, св., прех. Остар. 1. С теглене, дърпане на различни страни разбутвам нещо. Едмон разтръгваше клоните или повдигаше мъховете, за да намери пътеводните знаци. Ат. Далчев и др., ГМК I, 1981 (превод) [еа].
2. С теглене, дърпане разкъсвам, раздирам нещо. Ние бяхме под робство и под клетва и той иде да разтръгне веригите ни и да ни даде свобода. Ф. Велев, КР (превод), 53. ● Обр. Под кървавия мраз / .. разтръгнах си гърдите, / сърцето си разкъсах. П. К. Яворов, Съч. І, 97. С вик из мрачните подножия / разтръгнете нощен свод. Т. Траянов, ББ, 42.
3. Разделям един от друг или едно от друго. Живи ми се двете загърнаха, / мъртви ми ги двете разтръгнали. Ст. Веркович, НПМБ, 323. разтръгвам се, разтръгна се страд.