РАЗТРЯ̀СВАМ, -аш, несв.; разтря̀сна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. разтря̀снат, св., прех. Остар. и диал. 1. Разтърсвам1 (в 1 и 2 знач.). Отдавна гръм арките не е разтрясвал. Ив. Вазов, Съч. II, 13. Високо на въздуха ся събират облаци, .. Подемва ся силен вятър, ослепителна светкавица разсича въздуха, гръм разтрясва трепещущата земя. Пч, 1871, кн. 1, 5. Разтрясе цялата къща. Н. Геров, РБЯ V, 60.
2. Прен. Поразявам, улучвам, трясвам силно. Разтрясна го .. стрела. Н. Геров, РБЯ V, 60. разтрясвам се, разтрясна се страд.
РАЗТРЯ̀СВАМ СЕ несв.; разтря̀сна се св., непрех. Остар. и диал. Разтърсвам се, разлюлявам се, раздрусвам се. Противните [противоположните] електричества, .., ся съединяват по най-късий път, .. Оттука ся разбира, че най-често ся разтрясват високи нечта, които идат най-близо до облака. Й. Груев, Лет., 1869, 82. За много время мислили и вярвали, че под земята имало слон, та я носил на гърба си, и тоя слон стоял въз делва, .., а пък тя плувала по голямо море. На никому не дохождало на ума да помисли .., а си приказвали .. бабини деветини като напр., че кога мръдне слонът с ухо, цялата земя ся разтрясвала. Лет., 1872, 98.