РАЗТУ̀ПАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разтупам като прил. За сърце — разтуптян; разтупкан. С разтупано от вълнение сърце, той влезе в първата улица и мина между два реда ниски, стари, сиромашки къщи. Ив. Вазов, Съч. VIII, 84. Докато Емануилов бързо четеше, Домна можа да го огледа, него и стаята му, пък и да се поуспокои, защото беше почукала на вратата с объркано, разтупано сърце. Б. Болгар, Б, 81. Боян го сграби [писмото], отърча до прозореца и го зачете с разтупано сърце. Ц. Церковски, Съч. III, 139. По него време, тъй както днес, хващане, стискане за ръка, .. нямаше. Ако го имаше, то две разтреперани ръце би са уловиле и две разтупани сърца би са угадиле. Ил. Блъсков, ПБ II, 36.