РАЗТУ̀ПКАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разтупкам като прил. За сърце — разтуптян, разтупан. Въпреки волята си полковникът зачете с разтупкано от ужас сърце страшната просба, оставена на масата му. Св. Минков, Избр. пр, 27. В листата на околните дървета се гушеха с разтупкани сърца синигерчета, кралчета и чинки. Ем. Станев, ПГВ, 79. А познава ли тя [Росинка] доктор Евгени Милев? И защо допусна да я вълнуват и радват неговите думи? Защо го слуша с такова зарадвано, разтупкано сърце? Д. Ангелов, ЖС, 243. Познах веднага нашата уличка, където живеехме с Хуанита. И къщата. Беше същата онази къща, която познавах така добре и сънувах дълги години. Не посмях да вляза. Стоях с разтупкано сърце, като че ли пак беше онова време. Вл. Голев, ИЕД [еа]. Младежи скъсват майчина прегръдка, / отпримчват се от влюбени ръце / и синия простор на цяла глътка / изпиват със разтупкано сърце. Бл. Димитрова, Л, 164.