РАЗТУ̀ПКВАМ, -аш, несв.; разту̀пкам, -аш, св., прех. Разтуптявам, разтупвам. Никола беше разтупкал на много моми сърцето още преди да иде войник. К. Величков, ПССъч. I, 157. — Да посрещнем гостенките — / ластовички бързокрили, / .. / че ни водят пролетта / да натопли земята, / да разтупка сърцата. Елин Пелин, ПБ, 34. разтупквам се, разтупкам се страд.
РАЗТУ̀ПКВАМ СЕ несв.; разту̀пкам се св., непрех. Разтуптявам се; разтупвам се. Въкрил беше обмислил всичко по тая среща, той не се плашеше, беше предвидил всички изненади, но като наближи мястото, сърцето му се разтупка. Г. Караславов, ОХ II, 200. Сърцето му се разтупка от вълнение, че ще види другарката си, за която толкова време не знаеше нищо. Ем. Станев, ПГВ, 90. — Че какви песни са? — Народни! Като ги пееш, сърцето ти се разтупква, та ще изхвръкне! Д. Немиров, Б, 139. И Дико е добър, но Нонка е по-добра от него. Сърцето ѝ е като на птичка, щом види дете, и се разтупква. К. Петканов, ЗлЗ, 230. — Не, Марийке. Много бързам. Тук те намерих, тук ще ти кажа. Отивам при моите врабчета. Да ги видя. Ще кажеш ли много здраве? Изчерви се Марийка. Разтупка се сърцето ѝ. Засмя се и наведе глава. Елин Пелин, ВСД [еа].