РАЗТУРЀНИЕ мн. -ия, ср. Остар. Разтурване; разтуряне, разтурвание. Г-н Данев не е имал да прави никакво примирие в Русе, .., нито пък е имал да се занимава с някакъв въпрос за разтурение на градски съвети. Бълг., 1902, бр. 516, 2.
