РАЗТУРЍЯ ж. Диал. 1. Разтурване; разтура. Трябва да се разтури избора. .. Само че как ще стане тази разтурия? Т. Влайков, Съч. III, 270. Знаеш, че тая радост ще донесе мъка и разтурия, че с младата невяста ще се тури край на досегашния живот. Т. Влайков, Съч. II, 87.
2. Покварена, неморална жена. Старшината си знае, че няма да му принесе полза. Не беше се женил .. Все с разтурии се събираше. Р. Сугарев, СС, 66.