РАЗТУША̀ВАМ, -аш, несв.; разтуша̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Освобождавам от мрачни мисли и от лошо настроение; разсейвам. – И това ли ще ни сполети! – чупеше отчаяно пръстите си той и не знаеше какво да ѝ продума, как да я разтуши. Г. Караславов, Тат., 243. Ала не бе весело лицето му [на Алариха], не го разтушиха ни песни, ни танц. Н. Райнов, ВДБ, 46. – Сега е Коледа, ханджийо! .. Дай, да си разтуша душата! Ст. Дичев, ЗС I, 708. Славчо Киров наминаваше у тях да ги разтуши и да им съобщава известията от Пловдив. А. Страшимиров, А, 129. Докато човечеството превръща осем музи в свои одалиски – за да го забавляват, разтушават, отморяват – пред деветата се държи смирено, прави ѝ добро впечатление. В. Мутафчиева, ИКМ, 12.
2. Разсейвам мъката, скръбта или тъгата на някого; утешавам, успокоявам. Само тази Стара планина ме разтушава и ми наумява за моето отечество. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 135. Тази атмосфера на старинното разтушава хората, отвлича ги понякога от мъчнотиите на техния откъснат живот. Ст. Станчев, НР, 61. – Искам да ми каже една добра дума, да ме разтуши. Й. Йовков, ЖС, 134. Герчовица забеляза, че очите на съпруга ѝ се бяха налели със сълзи и изново проговори нещо, за да го разтуши. Ц. Церковски, Съч. III, 209. Приятелите на Стоянов мислеха, че той е нещастен от развода, и се стараеха да го разтушат. В. Пламенов, ГШ, 16. Думай, душо, / раздумай ме, / поне малко / разтуши ме. Ц. Церковски, Съч. I, 239. разтушавам се, разтуша се страд.
РАЗТУША̀ВАМ СЕ несв.; разтуша̀ се св., непрех. 1. Прогонвам мрачните си мисли; разсейвам се. – Изпроводих я, отиде си тя, ама мен защо остави самичък? Майка ти ми вика: „Ти поне си постоянно с хора, в навалицата се разтушаваш“. К. Георгиев, ВБ, 121. Кръстевица щапаше редом с дъщеря си, поглеждаше я от време на време, за да разбере дали се е разтушила, или пак се е предала. Г. Караславов, ОХ II, 339-340. Офицерите се събираха на разговори да научат или съобщят някоя новина, да споделят мисли и впечатления, да се разтушат. М. Кремен, Б, 156. Домъчняло на нашия герой, искал да се разтуши, да си раздели мислите с другиго. З. Стоянов, ХБ, 291. – Ти ли си сестро! .. Самотуваме ние двете, самотуваме, а все не иде време да седнем, с приказка да се разтушим. В. Милев, РК, 60. Нашето естество е такова, щото ние за много время не можем непрестанно да ся напрягаме само да работим, а искаме и да ся поразвеселим, и да ся позабавим и разтушим .. с някоя игра. Лет., 1873, 188. Запей песен, песен на разтуха, / запей песен да са разтушим. Нар. пес., СбНУ III, 115.
2. Отклонявам мислите си, вниманието си от нещо неприятно и тревожно, обикн. временно или за кратко. А поп Стойко седеше в олтара и прелистваше книгите, колкото да са разтуши и скъси времето. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 189. Садет, затъжена, поради отсъствието на мъжа си, излезе да се разтуши .. отиде да позяпа около хорото. Б. Несторов, АР, 138. Излязох аз вън от село, да погледам нашир и длъж небе и земя, да се разтуша и подишам на воля. А. Страшимиров, А, 544. Дойдоха ѝ на ума укорите на Найдена, .., и пак се натъжи. За да се разтуши, отиде при детето си. К. Петканов, ОБ, 231. След като си отзех от Черовна, аз слязох в Провадия не за друго, но само да се разтуша. СбНУ XVIII, 569. Мъчно Видолу е дето / нема си другар тъдява / с него да се разтушава. Ив. Вазов, В, 8.