РАЗТУ̀ШКА ж. Остар. Книж. Разтушаване; разтуха, разтушение. Подполковник Беал .. излезе сам си по лов, всадник на една от добрите си кобили, която имаше и редеше само за таквизи разтушки. П. Р. Славейков, СК, 33. В средата, под бял шатър, угрижения руски войн намира разтушка. Помежду тая хубост често той .. с другарите си разнася тих, но тъжен глас по тая малка градинка. Ил. Блъсков, ИС, 42. Сутрин – за работа, пладне – за почивка, вечер – за разтушка. Погов.


Източник: Речник на българския език (онлайн)