РАЗТУ̀ШНО. Остар. Книж. Нареч. от разтушен. Представителите народни, наедно с другите наши в този град, подновили прошението за отделванието на Българската черква .. Разтушно, наистина, да видим как черковния наш въпрос са връща пак на правия си път. Г, 1863, бр. 4, 26. Той [Богоров] ни съветва да пишем „световна бивалица“ вместо „история“, „разтушно“ наместо „утешително“. Знан., 1875, бр. 17, 271.