РАЗТЪЖА̀ВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от разтъжавам1 и от разтъжавам се.
РАЗТЪЖА̀ВАНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от разтъжавам2 и от разтъжавам се; разтушаване.
