РАЗТЪ̀ЖВАНЕ1 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от разтъжвам1 и от разтъжвам се; разтъжаване1.
РАЗТЪ̀ЖВАНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от разтъжвам2 и от разтъжвам се; разтъжаване2.
