РАЗТЪЖЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разтъжа̀1 като прил. Който изпитва силна тъга, скръб, мъка. – Смири сърцето си, Бенковице, сестро, – проплака и сама Султана. При здрачната светлинка, която идеше откъм прозорците, тя пристъпи и седна до разтъжената майка. Д. Талев, ГЧ, 746. Всички сега бяха заняти да преговарят разтъжената баба Юрданица. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 198. Когато няколко дни по-късно Левски видя двамина разтъжени момци да стоят до прозорчето и с ожидание да гледат към разстлалия се долу Букурещ, той бързо стана от своя ъгъл, приближи ги. Ст. Дичев, ЗС II, 141-142. Ти, о Боже, който чрез своя ангел си известил на мироносиците, .., радостното Възкресение .., и чрез това си утешил техните разтъжени сърца, утеши, утеши и мене, нещастнаго в тая минута. Ил. Блъсков, ДБ, 73. Божията ръка не ся е смалила никак, онова, що стори Бог за полза Йосифу, .., подновява ся в наши дни, като дава на една разтъжена и неутешена майка две невинни създания, които оплакваше за загубени. Й. Ненов, ЧГ (превод), 50.
РАЗТЪ̀ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Остар. и диал. Разтъжѐн. Облече ся [Хубавка] натруфено, за да му ареса, и разтъжна прекара цял ден. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 57. Чужда е земя усилна, / кайно е майка мащеха. / Наша е земя разтъжна, / кайно е майка рождена. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 142. – Загорке, либе, Загорке, / дошло е време разделно, / разделно, още разтъжно. Нар. пес., СбВСт, 265. Там си ма, брате, отнеси, / в нашата земя разтъжна, / та си ма, брате, остави / на високата планина, / под едно дърво високо. Нар. пес., СбНУ IV, 63.