РАЗТЪЛКУ̀ВАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Правя нещо да стане разбираемо за някого, като разкривам и изяснявам неговата същност, особености. Разтълкуваха му на княза какво старецът иска да каже, че додето трае тая месечина и влезе нова, времето ще си е дъждовно. Н. Попфилипов, РЛ, 41. – Ето защо, брате мой, сътворявай пред Господа умна молитва .. – Умна молитва! – възкликна Теодосий – разтълкувай това слово, отче! Ст. Загорчинов, ДП, 218. Смисълът на тия мъдрости ние не проумявахме. А и даскалът никога не се опитваше нищо да ни разправи, да ни разтълкува нещо по-разбрано. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 157. Жените останаха удивени от всичко, което Станка с такава простота, яснота и увереност им разтълкува. Г. Караславов, ОХ II, 372. И той [приятелят] все ме подпитва да му разтълкувам дълбокомислените недомлъвки на някоя глупачка. Бл. Димитрова, ПКС, 90. Една дама помоли Рълев да разтълкува съня ѝ. За да се освободи по-бързо от нея, Рълев се съгласи. Й. Попов, ПЧ, 61.
2. Откривам, разбирам същността, вътрешните връзки, причини или закономерности на явление, проява и под. Може би старецът беше казал много думи току-тъй, без да подозира, че Стан ще ги разтълкува и ще вложи в тях по-друг смисъл. Г. Райчев, Избр. съч. I, 133. Успехът на представлението в голяма степен се дължеше и на постановката. Н. О. Масалитинов беше разучил, разтълкувал, осмислил стихотворния текст. Н. Лилиев, Съч. III, 380. Още по-плътно се завих с одеялото в знак, че смятам разговора за прекратен. Но старецът, изглежда, по своему разтълкува моето движение. П. Вежинов, ЗНН, 6. – Не е доволно само наизуст да изучава някой, тряба да може да разтълкува сам. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 64. разтълкувам се страд. Писмото като голяма тайна се разнесе навсякъде и алегорията, която беше скрита в него, се разтълкува и разбра от всички. Й. Йовков, Разк. I, 211. Храбрий и умний Тервел разполагаше с честта на Цариград и на Изтока и с една леснина, която може да се разтълкува само с беззаветна преданост. Св. Миларов, Н, 1882, кн. 2, 121.