РАЗТЪНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; разтъня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Изтънявам2 (в 1 знач.). Тука той всякий ден гледаше с очите си колко тежък труд трябвало и колко време ся губило по железните пръчки, докле да ги разтънят и насекат. Й. Груев, СП (превод), 126. разтънявам се, разтъня се страд. Златото ся разтънява и разстила на тънки листа. Й. Груев, Ф (превод), 30. Едно парче желязо, пречистено от желязна руда, чини 1 гр., ако ся разтъни на игли, чини 75 гр. Лет., 1874, 169.