РАЗТЪ̀ПКВАМ, -аш, несв.; разтъ̀пча, -еш, мин. св. разтъ̀пках и (диал.) разтъ̀пчих, св., прех. 1. В съчет. с к р а к а, н о з е. Раздвижвам краката си след дълго стоене на едно място, като стъпвам от крак на крак или ходя наоколо. Митрьо едва дочака беят да се върне. Преди още да бе разтъпчил нозете си от дългата езда, той се изправи пред него. Ст. Сивриев, ПВ, 9.
2. Карам човек или животно да започне да се движи, да стъпва от крак на крак или наоколо, за да се раздвижи след дълго стоене на едно място. Този ден никой не глави Марина да пренася чували, да разтъпква кон или да седи до някой кантар. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 490.
3. Като тъпча, правя нещо да се слегне, да улегне или да се сплеска. Ще затънат някъде конете и аз ще изляза напред да разтъпча снега и да направя път. Й. Йовков, ЖС, 153. Каскетът му бе паднал на коляното, а краката му бяха разтъпкали влажната трева. З. Сребров, Избр. разк. 94. Огледа още веднъж тихия двор, разтъпка с петата си една угарка и заключи вратника. Л. Михайлова, Ж, 73. И урна се, и струпа се тълпата, / и под нозе разтъпка, разтроши / на мъртвий труп разръфани месата. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 119-120. разтъпквам се, разтъпча се страд.
РАЗТЪ̀ПКВАМ СЕ несв.; разтъ̀пча се св., непрех. 1. Тъпча с крака на място или се движа наоколо, на малко разстояние, за да се раздвижа след дълго стоене на едно място. Русичкият подпоручик, който ходеше припряно насам-натам, да се разтъпче след ездата, тръгна към щаба. Ем. Станев, ИК III, 261. От кабинката при кормилото излезе млад, къдравокос поручик с чип, комай сплескан нос. .. Поручикът се разтъпка пъргаво. Г. Караславов, Избр. съч. I, 393. Отец Изидор стана и се разтъпка – прегърбен, със скърцащи стъпки. Ц. Лачева, СЛ, 80. Те [кравите] неспокойно се разтъпкваха по местата си, дърпаха се, потропваха, сумтяха. Ил. Волен, МДС, 180. Хусарите наскачаха от конете да се разтъпчат и се разбъбраха. Ст. Загорчинов, ДП, 60.
2. Движа се, разхождам се някъде или до някъде, за да премахна скованост, схващане, да се раздвижа. – Трябваше трамвай да вземем .. Ама ти като речеш – да се разходим, да се разтъпчем .. Хем знаеш, че не бива да се уморявам много. Г. Райчев, ЗК, 46. – Иди се разтъпчи из селото. Походи, пък след час-два ела. Й. Йовков, Ж 1920, 27. – Но аз искам да се разтъпквам и завивам покрай павилиончето на книжаря Чипев. Ив. Вазов, Съч. IX, 110.
3. С предл. д о. Отивам някъде, не много далеч и обикн. за малко. Никой нямаше време да се разтъпче до града, да надникне в кръчмите или кафенетата. Г. Караславов, ОХ IV, 403. – Я се разтъпчи с коня до бахчата и прибери прътите, че може друг да ги прибере! Б. Несторов, АР, 256.