РАЗТЪРВА̀ВАМ, -аш, несв.; разтърва̀, -ѐш, мин. св. -а̀х, св., прех. 1. Отделям един от друг или заставам като преграда между двама или повече души, които се бият, за да ги разделя или спра. Стоян изпъшка, изви ръка и измъкна нож от овчарския си пояс. Но Христо го превари, отне ножа и зари лицето му в пръстта. Дойдоха селяни и ги разтърваха. К. Петканов, СВ, 161. Той се спря пред Брашнаров и го удари по лицето с опакото на ръката си: – Лъжеш! .. Разтърваха ги, отдалечиха ги. Д. Талев, ПК, 224. – Аз не съм дръвник, а съм депутат, който избра княза! – извика исполинът и се хвърли с дигнат юмрук въз него, .. Стремски улови да ги разтървава. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 193. – Сбили се, даскалице, бирникът и даскалът .. – Боже! И после, после, Алекси .. – Нищо, разтървали ги. Г. Райчев, Избр. съч. I, 217. // Разделям едно от друго животни, които се борят. Веднъж слугите ги изтърваха, уж случайно, и жребците се сбиха .. Слугите се спуснаха да ги разтървават. Й. Йовков, АМГ, 134. Като пийнат [воловeте] вода от кладенеца, заклещят рога. Отначало ей тъй, уж да опитат дали рогата им са на място, а отпосле опулят синкавите си очи, сумтят и не се оставят, докато стопаните им не ги разтърват. И. Петров, НЛ, 206. С разтреперани ръце и пресипнали гласове слугите разтърваваха кучетата, усмиряваха ги, отведоха ги по окрайнинитe на поляната. А. Дончев, СВС, 135.
2. Остар. Отделям, отстранявам някого от друг, други, които са го нападнали и го бият, удрят. В това време идва отвън Л. М. и вижда в двора пиян Хр. Янева, който с извадена шашка се хвърлил върху му. В помощ на Л. М. идват съседи, военния патрул и стражари, за да го разтърват. БД, 1909, бр. 31, 3. разтървавам се, разтърва се страд.