РАЗТЪРВА̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от разтървавам и от разтървавам се. Нещата, които се развиваха пред очите ми – скубане на коси и глупаво разтърваване на жени, .., това всичко не ме интересува. М. Иванов, ТЛР, 11.
