РАЗТЪ̀РКВАМ, -аш, несв.; разтъ̀ркам, -аш, св., прех. 1. Движа пръстите си, ръката си по някаква част от повърхността, кожата обикн. на човешкото тяло, в разни посоки с известен натиск, за да ги загрея, раздвижа и под.; разтривам. – Ама че студ! – провикна се отец Матей, като разтъркваше премръзнали ръце. Д. Марчевски, ДВ, 41. Няма къща. Само градина. Къщата изчезнала. Разтърквам очите си, за да се убедя, че не сънувам. Св. Минков, Избр. пр, 461. Една звучна плесница го накара да залитне към стената .. Чиракът нажалено подсмръкна, разтърка пламналата си буза и побърза да се измъкне през вратичката. Ем. Станев, ИК I и II, 262. И след като разтърка чело, Боян реши, че най-добре е да излезе с пешката пред тура, макар че този ход не бе предизвикан от никакъв план за действие. Ем. Манов, ДСР, 54. На Рада прилоша. Разпискаха се жените, спуснаха се да я пръскат с вода, да ѝ разтъркват ръцете, слепоочията. Д. Рачев, СС, 126. Откачи желязото на вратата и въведе [коня] Дор. Разтърка му бутищата, гърдите и шията с вълнен парцал, наметна го с покривка и го върза на ясла. К. Петканов, ЗлЗ, 55-56.
2. Правя разтривка, масаж на някого; разтривам, масажирам. – Да ви разкажа за една бедна продавачка в едно малко дюкянче в Киев, която си остави дюкянчето, за да ме спаси от замръзване .. Прибра ме в една стаичка, разтърка ме, стопли ме. Д. Талев, ПК, 204. Ученици на екскурзия, застигнати от виелица. Намери ги свити на купчина, завяни от снега, превърнати в бяла преспа. На място ги разтърка със сняг, докато не падна от изтощение. Бл. Димитрова, Лав., 273. Стига толкова приказки, да вървим. Сам ще те разтъркам с масло, вкочанил си се целият. Й. Вълчев, СКН, 77.
3. С триене или търкане правя нещо да стане на дребни части, на ситно; стривам. Чакъра седна на мястото си намръщен и разтърка в супата една малка, лютива чушка, от която пълнокръвното му лице стана още по-червено. Д. Димов, Т, 21. Когато желязото ръждавее .., то става сипкава .. маса, която секи от нас може да разтърка .. даже и с ръката си. Знан., 1875, бр. 9, 137.
4. Движа нещо по някаква повърхност в разни посоки, като натискам. С дълги клещи калайджията изправи тепсийката, посипа вътрешността ѝ с някакъв прах и със стиска памук започна да разтърква там, където бе посипал. П. Проданов, С, 79. Като разтъркваше лъка на гъдулката си в малка чамова тресчица или изпъваше жиците, заслушан в тях, захващаше дълги разкази за далечни земи, за героически или жални случки. Д. Яръмов, БП, 71. разтърквам се, разтъркам се страд. и възвр.