РАЗТЪ̀РСВАМ СЕ несв.; разтъ̀рся се св.; непрех. Започвам да издирвам (в 1 знач.), да търся нещо много и навсякъде. Карлейл, .., си иска ръкописа .. Приятелят му са разтърсва – тук ръкопис, там ръкопис – ръкописа го няма! Лил., 1884, кн. 7, 37. Разтърсѝ се и ще си намериш работа.
РАЗТЪ̀РСВАМ1, -аш, несв.; разтъ̀рся, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Правя нещо да започне да се клати, да се тресе с резки отсечени движения; раздрусвам, разтрисам. Долу издрънка закъснял трамвай и разтърси стъклата, глуха тръпка премина през пода под босите му нозе. А. Наковски, БС, 144. Ашара дръпна кларнета от устата на свирача, разтърси дайрето за последен път и играта свърши. И. Петров, МВ, 176. Страшна експлозия разтърсва най-глухите кътчета на тесния и дълбок проход. Г. Караславов, ПМ, 35.
2. За силен звук, шум от взрив, гърмеж, музика, вик и под. – прозвучавам някъде, като раздрусвам, разклащам нещата наоколо. Тъкмо напипа вратата, през която направо се влиза в къщата, остър писък разтърси стените и той почти избяга назад в големия зимник. К. Петканов, ДЧ, 100. Над планината светна, сетне страшен гръм разтърси околността. Кр. Григоров, ОНУ, 174. Блясъците ставаха все по-ослепителни, грохотът им разтърсваше гемията. П. Вежинов, ДБ, 300. Войниците дълбаеха с длета якия гранит и от време на време скалите разтърсваха барутни взривове. Г. Райчев, Избр. съч. II, 39.
3. Треса някого или нещо веднъж или няколко пъти в изблик на силни чувства. – Не, човече – разтърси рамото му Вардарски. – Нашият най-голем празник е днес! Свети Кирил и Методий са наши светци. Качи се да биеш камбаните. Д. Талев, ПК, 46. Загубил всяко самообладание, Друмев, .., когото Раковски обичаше едва ли не като роден син, се хвърли върху народния войвода, сграбчи го за раменете и го разтърсваше, изкрещя в лицето му: – Няма да се подчиним, разбираш ли! Ст. Дичев, ЗС II, 242. И той започна да губи съзнание .. – Деденце, деденце! – започна да го разтърсва Вощака. Д. Ангелов, ЖС, 167. Той усети, че някой го разтърсва за рамото. Отвори очи. А. Гуляшки, Л, 110.
4. Треса, разклащам силно част от тялото си (глава, рамене и под.) няколко пъти или за кратко при силно вълнение, плач, студ и под.; разтрисам. Разтърси Вардарски едрата си глава, та пискюлът на феса му се преметна високо във въздуха, размаха ръце с още по-голяма сила, разлюля се цялото му тяло. – Махай се, клисарю! Д. Талев, ПК, 49. Студени тръпки полазиха по гърба на Евстати. Той разтърси рамене, поиска му се да се свие в някое от тия дълбоки кресла, да вдигне яката на палтото си и дълго да духа в премръзналите си ръце. А. Гуляшки, МТС, 93. Довел четите до Балкана, Раковски бързо ги сбра на връх Юмрукчал и с гордо движение отметна глава. – Там ще се прогласи българската свобода! – викна той гръмогласно и разтърси отслабналите си рамене. Ст. Дичев, ЗС I, 437. Той ми предложи да ме отведе със собствения си автомобил. .. Той разтърси смолистата си къдрава коса, която беше мокра от дъжда, отвори вратата и ме покани в колата. Г. Белев, КВА, 21. ● Обр. Скованият доскоро Дунав разтърси снага, ледовете се разпукаха. Ст. Марков, ДБ, 50.
5. За тръпки, треска, болка и др. – предизвиквам силно усещане за студ, треперене, изтръпване по цялото тяло. Свят му се виеше. Тръпки разтърсваха цялото му тяло. М. Грубешлиева, ПИУ, 266. Рисът не беше се върнал още. Къньо легна на нара и усети как студените тръпки отново го разтърсват. Кл. Цачев, ГЗ, 165. А вчера момчето цял ден се пързаля, цял ден в снега се търкаля .. Затуй не си знае задачите днеска, затуй пак разтърсва го треска. СбХ, 193.
6. Прен. Нарушавам душевното равновесие на някого, извеждам го рязко от нормалното му състояние, като предизвиквам у него много силни чувства; разтрисам. Когато нощите бяха светли, гледах като на екран как вълците обикаляха около училището, .. Понякога те виеха протяжно и зловещо и отначало този вой ме разтърсваше цял. Г. Караславов, Избр. съч. II, 177. Говорех грубо, но бях решил да разтърся най-сетне туй същество, да го изтръгна от високомерното му безразличие, да го върна на на земята. Б. Райнов, МН, 62. Тя лежеше на тъмно, но не спеше. Тази история я беше разтърсила. М. Грубешлиева, ПП, 92. Развълнуван от току-що станалата среща, която го разтърси и зашемети, той все още не можеше да дойде напълно на себе си от неочаквано връхлетялото го щастие. К. Калчев, СТ, 266. – Господарю, благодарим ти .. Мусоргски гледаше потресен. И както новите мелодии го вълнуваха и измъчваха, тъй мисълта за съдбата на тези деца го разтърси. Е. Йончева, ЗГ, 101.
7. Прен. За чувство – много силно въздействам на някого, обхващам го изцяло; разтрисам. Дълбоко и мъчително вълнение, каквото не го бе обхващало от смъртта на жена му, разтърсваше сега неговата душа. Нито помен нямаше от дръзкия му поглед, само едно отчаяно желание да се напие и да забрави всичко. Ст. Дичев, ЗС II, 475. – Мълчи! Не ти се работи! Тогава ей ти пътя! Тук не е приют, драги! .. Отдавна неизпитвано чувство на обида го разтърси. М. Грубешлиева, ПП, 106.
8. Прен. За смях, плач, викове и под. – изведнъж се появявам и разнасям, обхващам всички някъде като израз на определено чувство. Общ смях разтърсва залата. Двете дами, забъркани и почервенели като божур, бързо напускат музея. Кр. Кюлявков, СП, 48. – Но нали човек го е [знамето] забучил там? – Човек, то се знае .. – Ама човек на място! – провикна се някой от публиката и дружен смях разтърси площада. Г. Караславов, СИ, 287. – А коя ще му бъде булката? – запита един наивно. – Дядовата Пинтова магарица. Дружен смях разтърси групата. Д. Ангелов, ЖС, 55, 71. От време на време смях разтърсваше салона.
9. Прен. За плач, смях и под. – обхващам изцяло някого и се проявявам външно, като го карам да трепери, да се тресе. Тошка вървеше малко настрана, сгърчена от плач. Но гласът ѝ изчезваше някъде в гърдите и само тъп звук разтърсваше стройната ѝ снага. Г. Караславов, Тат., 9. Това никога не беше се случвало с нея – безгласният плач разтърсваше здравите ѝ момински рамена. Д. Бозаков, ДС, 80. И първото лице, което видях, беше лицето на баща ми. .. Той закри очи и се обърна настрана, разтърсван от плач. Ем. Манов, ПЯ, 34.
10. Прен. За важно, значително, знаменателно събитие – разклащам основите, устоите, принципите на държава, власт и под., като предизвиквам обществено вълнение; разтрисам. Всред тази пълна отчужденост от света до нея [Ирина] долиташе само ехото от големите събития, които разтърсваха страната. Д. Димов, Т, 654. Василий спаси живота си при Траяновите врата, ала сега навярно щеше да загуби престола си. Страшното поражение разтърси Византийската империя до основи. А. Дончев, СВС, 823. Кримската война събужда надеждите на поробените балкански народи, издъно разтърсва основите на тогавашния свят. В. Йосифов, Съч. I, 76-77. Достатъчно е да си спомним голямата криза от 1929 г., която разтърси капиталистическия свят и която доведе до просяшка тояга нашето село. Ст. Поптонев, ОБЛ, 16.
11. В съчет. със същ. р ъ к а. Поздравявам някого, като се ръкувам с него по-силно от приетото, обикн. като проява на сърдечност, приятелство или добри чувства. – О, наборе, добре дошъл, бре! – навлязоха хора един след друг и му разтърсваха ръката. Ст. Даскалов, ЕС, 285. – Идваха ни гости и баща ми, .., ги посрещаше на прага и дълго им разтърсваше ръцете, докато майка ми, облечена в нова рокля, примъкваше столове за децата. Й. Попов, СЛ, 160-161. Думите на Раковски го бяха увлекли. .. – Поздравявам ви, господине, за тази идея! – и той разтърси ръката на българина. Ст. Дичев, ЗС I, 305. Когато се върна вкъщи, .. отвори му лекарят и здраво разтърси ръката му: – Браво, юнак си ти! М. Грубешлиева, ПИУ, 303. разтърсвам се, разтърся се страд.
РАЗТЪ̀РСВАМ СЕ несв.; разтъ̀рся се св., непрех. Започвам да се клатя във всички посоки, да се треса много; разтрисам се, раздрусвам се. И докато другите вятърници, все стари, тежко и с мъка се завъртат, скрибуцат и се разтърсват, новата се върти стегнато, бързо. Й. Йовков, ЖС 1935, 151. Трябваше да преодолява и някакви яки подземни удари, от които панелната сграда кънтеше непрекъснато и така се разтърсваше, че човек със слаби нерви направо би си взел шапката и би хукнал да се спасява. Д. Бегунов, ЧД, 26. Когато сеизмичните вълни достигнат земната повърхност, тя се разтърсва. Най-силен е ефектът в областта, .., наричана епицентър. Той се разтърсва не само най-рано, но и най-силно. М. Несторова, ДЗК, 26.
◊ Разтърсвам / разтърся някого до дъното на душата. Предизвиквам у някого извънредно силни чувства. И като не можеше да се съпротивява на тая сила, на това разтърсило го до дъното на душата му чувство, без да сети как, той пристъпи и се наведе към турчина. Ст. Дичев, ЗС I, 175. Разтърсвам / разтърся някого (нещо) из (от) корен (основи). Обикн. за събитие, случка, новина – изключително силно въздействам на някого или нещо, като предизвиквам рязка и цялостна промяна. Приключението навръх светаго Андрея разтърси от основи мирното съществувание на Бяла Черква. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 5. Неочакваната среща с Петканов разтърси из основи притихналия живот на тримата старци. К. Калчев, ЖП, 351.
РАЗТЪ̀РСВАМ2, -аш, несв., разтъ̀рся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Извършвам пълно и щателно търсене, издирване на някого или нещо; претърсвам. Не зная как се беше улучило у мене [евангелието], дали го бях взел със себе си още когато ме бяха затворили, или на другия ден, когато ме бяха завели в къщи да разтърсват за оръжие, или пък бяха успели да ми го доставят отпосле в затвора. К. Величков, ПССъч. I, 61. Шумът в таванското помещение се засили. Разтърсваха по всички помещения. М. Грубешлиева, ПИУ, 262. Аз я [жената] скрих. Малко след това яничарите разтърсваха из къщята и спахиите кръстосваха им улиците. Ст. Ботьов, К (превод), 46.
2. Претърсвам (в 1 и 2 знач.), преравям. Учителят по литература разтърси етажерката си и измъкна малка книжка. Г. Караславов, Избр. съч. II, 45. Йото, който живееше над тях, по десет пъти на ден разтърсваше тавана. Цв. Чалъков, ЗИК, 29. – А ако захванат да ни разтърсват? – попита Димитър. П. Хитов, МП, 62. Леля Петра, която мислеше за всички вкъщи и се грижеше за всичко, разтърсваше стари дрехи, за да намери някоя изостанала дрешка за Ленко. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 337. разтърсвам се, разтърся се страд.