РАЗТЪ̀РСВАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от разтърсвам1 като прил. 1. Който раздрусва, разклаща, разтриса. Едва долавяше край ушите си подсвиркването на въздуха, тътена на хилядите копита зад себе си, който ту позаглъхваше по меката трева, ту бързо се преливаше в разтърсващ грохот. Д. Талев, С II, 224. Писнаха гайди и кавали. Извиха се тежки, разтърсващи хора. Ст. Даскалов, ЕС, 183. После изведнъж от златистата омара на залеза долетял разтърсващ тътен на оръдия и се замяркали черни сенки. Всички се втурнали при перилата. С. Флорин, ВС (превод) [еа]. Вляво сияние освети небето, отекна разтърсващ взрив.
2. Прен. Който нарушава душевното равновесие на някого, като предизвиква много силни чувства. Един неизвестен българин почука с тежка тояга из пътищата на нашата земя, пътища, които разказват разтърсващи спомени за народни страдания и бедствия. Л. Стефанова, ВД, 53. Упорит мексиканец с последен напън насърчаваше: „Вива Марио!“, а говорителят с разтърсващ драматизъм разкриваше на слушателите историята на едно поражение. Л. Стефанова, ВМД, 117.
3. Прен. За чувство – който въздейства много силно, обхваща изцяло някого. Насити се на любовни приключения. В тях не можеше да намери онова силно и разтърсващо чувство, което да го извади от тая угнетяваща досада. М. Грубешлиева, ПИУ, 215. Изтръпнах .. Беше някакъв разтърсващ трепет, някакъв копнеж. С. Северняк, ОНК, 174. При тази гледка ги обхвана разтърсващ ужас.