РАЗТЪ̀РТЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разтъртя като прил. Диал. 1. За лице, тяло, фигура – широк или с голям обем. Поп Пашо беше от Стара Загора, той беше среден ръст, около 65- годишен, с лице разтъртено, големи очи. М. Кънчев, В, 93. Тя е ниска, разтъртена жена, с лице като презрял домат. К. Константинов, СЧЗ, 143-144.
2. За човек – който е с такова лице, тяло. Строен и разтъртен, Костаки винаги биваше чисто и спретнато облечен. Ст. Чилингиров, ПЖ, 38.