РАЗТЪ̀РТЯМ, -яш, несв.; разтъ̀ртя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Разтъртвам. Хубав бе нявгашният соган [лук] – като го разтъртят с юмрук и като го посолят. Г. Стоев, ЦЗ, 28. разтъртям се, разтъртя се страд.
РАЗТЪ̀РТЯМ СЕ несв.; разтъ̀ртя се св., непрех. Диал. Разтъртвам се.