РАЗТЪРШУ̀ВАМ, -аш, несв. и св., прех. и непрех. Започвам да тършувам много някъде или на много места, обикн. последователно; разтършувам се. Той го отвори бързо и разтършува из чекмеджето му и измежду тефтерите и книжата. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 20. И преди Станка да ѝ отвърне или да ѝ покаже какво е носила за обяд, тя дръпна чантичката и я разтършува сръчно. Г. Караславов, ОХ III, 167. Отиде в стаята, разтършува из дрешника. Т. Харманджиев, КЕД, 75. Прегледай хубаво, пък и аз да разтършувам джеба си – да не би пък някоя [въшка] да е изпълзяла и да се е залостила там за кадем? Ст. Чилингиров, ПЖ, 44. От стаята излезе само жената на кмета. Бойчин я блъсна и разтършува стаите. М. Яворски, ПОББ, 40. На заранта той влезна с табора си в селото и разтършува сичките къщи. НБ, 1877, бр. 72, 278.
РАЗТЪРШУ̀ВАМ СЕ несв. и св., непрех. 1. Започвам да тършувам много някъде или на много места, обикн. последователно; разтършувам. Когато тримата братя се разтършуваха да видят какви пари е оставил старецът, намериха в една делва, в избата само 60 000 гроша. Д. Немиров, Б, 24. Скоро цялата къща беше на крака; разтършуваха се по двора, из стаи, но никъде ги [бабата и дядото] не намериха. Ц. Церковски, Съч. III, 170. Той се повъртя още малко, отвори гардероба, разтършува се и измъкна оттам ушанката си. Бр. Мормареви, ХК, 14.
2. Диал. Разшетвам се. Баба Марта знаеше добре своите задължения. Най-напред се разтършува да ни нахрани. Сл. Трънски, Н, 538. Всякога, когато турците поискат нещо, чорбаджията се изправя сам за раята си. Разтършуват се по Балкана, замирише на размирица. П. Тодоров, Събр. пр II, 348. Те [чужденците] вече нахлуха в нашенско като някои орляци и са разтършуваха из всичките краища на мястото ни. Ч, 1875, бр. 6, 241.