РАЗУЗНАВА̀Ч м. Служител на специален отдел, чиито професионални задължения изискват търсене и разкриване на сведения, информация и под., които не са достъпни или представляват тайна; шпионин. – По сведения от нашите разузнавачи можем да заключим, че скоро ще ни нападнат. Ив. Мартинов, СНУ, 121. Направих му малко вятър, че той като офицер разузнавач се е държал много добре. В. Нешков, Н, 185. На Н-ското летище е станала диверсия със самолет. Веднага с издирването на престъпника се заема група разузнавачи. Й. Демирев и др., ОС, 4. Напред бяха изпратени разузнавачи, които се върнаха придружени от няколко млади въоръжени петричани. Л. Стоянов, Б, 106. Разузнавателното отделение има приблизително следния състав: командир, .., разузнавачи химици и сапьори разузнавачи. Н. Иванов и др., ГО, 183.