РАЗУМЛЍВО нареч. Остар. Книж. Разбираемо, понятно. Нему ставаше само все по-разумливо, че ако би имал .. една шепа от тях [лирите], той би могъл да впряга такъв файтон, какъвто беше карал до Крайова. А. Страшимиров, А, 149-150. Народний ни език е нам безцен камък ..; той, кога е написан разумливо, .., е сладък и приетен за секиго от нас, а мъчен и трънлив, кога го не проумява някой. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 6. „Извод“ или „Начало от физика“ е млого по-добре изречено и разумливо на български, отколкото „Ръководство към физиката“. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 10.