РАЗУ̀МНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от разумен. Дали зарад нейната приказливост .. или пък зарад разумността и голямата ѝ опитност, всички жени от махалата, .. много зачитат мама. Т. Влайков, Пр I, 61. У народа .. съждението е трезво и духът остава бодър. Тая хумористическа разумност в нашия национален характер личи явно в самата концепция на Бай Ганьо. С. Радев, Худ., 1909, кн. 4-5, 23. „Ако разумността на Земята се проявява слабо, то това се обяснява с младенческата възраст на човечеството.“ И. Спасова, ЧК (превод), 63.