РАЗХА̀РЧВАМ, -аш, несв.; разха̀рча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Харча много или всичко, обикн. за ненужни неща; похарчвам, изхарчвам, изпохарчвам. Аз си попийнувам, устройвам скандали и всичко припечелено през деня, изобщо взето, щедро разхарчвам през нощта. Чудомир, Дн [еа]. разхарчвам се, разхарча се страд.

РАЗХА̀РЧВАМ СЕ несв.; разха̀рча се св., непрех. Разг. Увличам се, отпускам се в прекалено харчене. За да не се разхарчи, Мевлют взел същите свидетели. ВН, 1958, бр. 2106, 4. Напоследък се разхарчих, до неделя ще имам пари само за хляб.


Източник: Речник на българския език (онлайн)