РАЗХВА̀ЛА ж. Хвалене, хвалба; разхвалване. – Защо, Боже, позволяваш да даваме на просяците? Станало ли е някога нещо от просяк? Значи, ние не правим добро, а раздаваме за големство и за разхвала пред хората. Й. Вълчев, РЗ, 162.


Източник: Речник на българския език (онлайн)