РАЗХВАЛЯ̀ВАМ, -аш, несв. (диал.); разхва̀ля, мин. св. -их, св., прех. Разхвалвам. Колкото за Павлина, то жените продължале да го разхваляват. Л. Каравелов, Съч. II, 79. Добророман дори думи не намираше да разхвалява този брат Григорий. Сравняваше го и с граматик, и със зидар. Ст. Загорчинов, ДП, 199. разхвалявам се, разхваля се страд.
РАЗХВАЛЯ̀ВАМ СЕ несв. (диал.); разхва̀ля се св., непрех. Разхвалвам се.