РАЗХЛА̀БЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разхлабя като прил. 1. Който не е достатъчно стегнат, затегнат; хлабав. Затвори [Васил] портата, натисна мандалото и една отскочила летва с разхлабен пирон. Д. Вълев, 3, 33. На булевард „Волгоград“ бе спряла дърворезачката, двамата дърворезачи се въртяха около нея, единият оправяше разхлабената ѝ трансмисия. Й. Радичков, СР, 210.
2. За човешко тяло или части на тялото (ръце, крака, мускули) – който е отпуснат, не е напрегнат. Боравенето с топката, .., да се извършва с напълно разхлабени мускули. Б. Такев и др., Б, 33.
3. Който е с отпуснати, ненапрегнати тяло или части на тялото (ръце, крака, мускули). Боксьорът трябваше да бъде отпуснат, разхлабен и съсредоточен. Ем. Жечев, Б, 182.