РАЗХУБАВЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разхубавявам1 и от разхубавявам се; разкрасяване. Тя .. продължава къдренето... Васта не за първи път гори косите си, но не се отказва от разхубавяването. Сл. Боянов, СК, 22. Петгодишните войни туриха край на по-нататъшното разхубавяване на София. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 138. Осветлението на фасадите на сградите .. е важен и много ефектен начин за разхубавяване на градовете. Т. Горанов и др., ПА, 350.