РАЗЦЕЛУ̀ВАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Целувам някого силно, много. Тя се поколеба за миг и ме прегърна. Притисна ме с неподозирана сила. Останах безучастен. – Не знаеш колко отдавна исках да те видя! – Разцелува ме. М. Абаджиев, Ф, 232. Накрая просто пожела: – Приятно прекарване! След това се обърна към дядото, прегърна го и го разцелува по двете бузи. Д. Вълев, СД [еа]. Соболев го разцелува по руски обичай. В. Геновска, СГ, 186. Дамян, успокоен го прегърна и силно го разцелува. Ст. Загорчинов, Избр. пр ІІІ, 213.
2. Целувам много или всички, обикн. подред, един по един. Изпращането беше трогателно. Тате разцелува всички и ни благослови. Г. Белев, ПЕМ, 122. – Викат те долу за справка – опита се да го подмами .. надзирателят .. – Знам – рече Йордан и като се наведе, прегърна един по един своите другари, разцелува ги горещо и силно. Г. Караславов, Т, 116. Мъчно ми е, че не се сбогувах с него. Но нима подозирах, че това ще бъде прощаване завинаги? Нали всички не можеш разцелува, а всички ги дебне смъртта. П. Незнакомов, ПЩ, 262. разцелувам се страд. и взаим. Двамата братя се прегърнаха, разцелуваха се, дълго се радваха един на друг. П. Славински, МСК, 69.
◊ Идва ми / иде ми да разцелувам някого. Разг. За изразяване на внезапно появило се чувство на радост, щастие и под., обикн. при узнаване, научаване на добра новина, вест от някого. – Имате ли свободни стаи? – Да. Имам една, двадесет и шест франка със закуска. Идеше ми да я [администраторката] разцелувам. Г. Данаилов, ДС [еа].