РАЗЦЀНКА ж. Спец. Възнаграждението, което получава работник за вложения от него труд за единица продукция или услуга. Стигаше да пуснеш работниците в гората, да повишиш разценките и да не им задиряш много .. и накрая на годината – планът преизпълнен. Н. Тихолов, ДКД, 72. Разценката се получава, като се умножи нормата време по часовото възнаграждение. Δ Разценки за зидария.
– От рус. расценка.