РАЗЦЕНТРО̀ВАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разцентровам като прил. 1. За машина, част, детайл или уред, извършващи въртеливо движение – който поради повреда не се върти около центъра, оста си, не се движи правилно. Дефектът [на машината] се отстранява .. като се центрова отново разцентрованият винт. Г. Върбанов и др., НТ, 242. Разцентровани барабани на предачни машини.
2. Прен. Разг. За човек – който е разсеян, не е концентриран, съсредоточен. Често отговарям разсеяно на околните, когато съм прекалено ядосан или разцентрован.
3. Прен. Разг. За поглед и под. – който изразява, че някой не е съсредоточен. – Ще пийнем ли и винце? Той си мърмореше с вече разцентрован поглед. М. Абаджиев, ЛХ, 37.
4. Прен. Разг. За нещо – който не е подреден, подчинен на нещо основно. На пръв поглед разпитът му бе някак разпилян и разцентрован. П. Вежинов, БГ, 164.