РАЗЦЕНТРО̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от разцентровам и от разцентровам се. В погледа ѝ се появи онова едва забележимо разцентроване, по което жена ми безпогрешно познаваше една чашка ли съм пил, или три. П. Вежинов, Б, 36. Разцентроване на лагери.


Източник: Речник на българския език (онлайн)