РАЗЦЀПЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разцепя като прил. 1. Който е разсечен, разделен на две или повече части. Но в същото време един от траките, които бяха до гърба на Спартак, падна с разцепен череп и издъхна. П. Драгоев, С (превод) [еа]. // За устна, вежда и др. – който е с дълбока разкъсна рана, обикн. вследствие на удар. След играта се върна с разцепена устна и каза, че паднала, докато се гонели с другите деца.
2. Прен. За брадичка и др. – който по форма е раздвоен. Разцепената му брадичка, наляна и заоблена, започваше да придобива розовина. Ем. Станев, ИК III, 92.
3. Прен. За организация, общност от хора и др. – който е разделен на две или повече части, поради промяна на дейността, ръководството или несходство на възгледите. Разцепена партия.