РАЗЦЀПНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който е характерен, присъщ на разцепник; разколнически. Наскоро след Конгреса те [делегатите от Севлиево] почнали да развиват разцепническа дейност. Ист. Х и ХI кл, 215.
