РАЗЦЪ̀ФНАТ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прич. мин. страд. от разцъфна като прил. Който е цъфнал напълно, докрай; разцъфнал. Бъдащността ти показва [мечтанието] с разцъфнати трендафили, нъ тръните им укрива от тебе. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 118.
