РАЗЦЪФТЯ̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от разцъфтявам и от разцъфтявам се; разцъфване. Силно било моралното влияние на хаджи Фота върху внучките ѝ, то по-добре от всичко друго обяснява и скорото разцъфтяване на Самоковския метох. Ив. Шишманов, СбНУ ХI, 602. Разцъфтяване на занаятите.