РАЗЦЪФТЯ̀Л, -а, -о, мн. разцъфтѐли. Прич. мин. св. деят. от разцъфтя като прил. 1. За цвете – чийто цветове са разтворени, цъфнали; разцъфнал. Докато се наслаждавах на слънцето и се радвах на разцъфтелите и избуяли цветя, аз размишлявах над въпроса, който се обсъждаше от всички край мен. Ж. Божилова, В (превод) [еа]. Божурът разцъфтял от вазата ме гледа. Ф. Филкова, Ц [еа]. Разцъфтяла роза. ● Обр. На брега, сред тревите, като някакви загадъчни свещи, се развяваха .. разцъфтелите лилави пламъци на тинтявата. Св. Кьосева, С (превод) [еа].
2. За дърво, храст – по който има цветове или който е отрупан с цветове; разцъфнал. Разцъфтяла вишна.
3. За поляна и под. – по който растат цъфнали цветя. Разцъфтяла поляна.
4. Прен. За лице – който изразява радост, доволство; разцъфнал, разцъфтян. Разцъфтялото му лице показваше, че той е благодарен за подкрепата.
5. Прен. Който процъфтява, развива се успешно, просперира. Разцъфтялото земеделие даваше поминък на много хора от областта.
◊ Разцъфтял като майска роза. Разг. Усмихнат, радостен, в добро настроение.