РАЗЧЛЕНЀНИЕ, мн. -ия, ср. Разчленяване. Чрез разчленението на България [Европа] осъди отечеството на слабост и политическа анемия. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 64. Реките, които извират от Рила, са се всекли дълбоко в нейната снага в процеса на издигането, като са използували главните разломни линии. По този начин Рилският масив е получил радиално разчленение. М. Гловня и др., Р, 21. Литературите на сичките славенски народи получиха раждание и достигнаха до някоя културна степен подир разчленението на първобитния език. Ч, 1875, бр. 5, 203.