РАЗЧОРЛА̀ВЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разчорлавя като прил. Диал. Разчорлен, разрошен. Без шапка, с климнала глава, с разчорлавена коса, .., той изглеждаше като някакъв звяр. К. Величков, ПССъч. I, 116.
