РАЗЧОРЛА̀ВЯМ, -яш, несв.; разчорла̀вя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Разчорлям, разрошвам. Като ся изминаха осемте дни, двете сестри си разчорлавиха косите и ся показаха толко жаловити за нейното търгание, щото тя им ся обрече да остане още осем дни. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 56. разчорлавям се, разчорлавя се страд. и възвр. Обула на боси крака едни червени .. калеври, помъкнала се, разчорлавила се, то срамота. Тем., 1881, кн. 2, 21.