РАЗЧО̀РЛЯМ, -яш, несв.; разчо̀рля, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Правя коса, брада и под. да станат, да изглеждат чорлави, несресани; разрошвам. Тя сега му се стори наистина хубава. Може би защото вятърът от движението беше разчорлил косите ѝ. Ст. Чилингиров, РК, 148-149. Старейшина Войсил разчорли с пръсти бялата си брада. Й. Попов, БНО, 68.
2. Разбърквам косата, козината, брадата на някого; разрошвам. Разчорлих котарака, за да изглежда по-пухкав, като ангорски. Δ Внимавай, ще ме разчорлиш, а си направих специално прическа. разчорлям се, разчорля се страд. и възвр.
РАЗЧО̀РЛЯМ СЕ несв.; разчо̀рля се св., непрех. Ставам чорлав, разрошен; разрошвам се. Духна силен вятър и отнесе кърпата от главата на момичето. Косата му се разчорли. Г. Белев, КВА, 329.