РАЗЧУ̀ВСТВУВАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разчувствувам като прил. Остар. Разчувстван; трогнат. Разлюлените звуци на нейния многострунен инструмент .. се мъчеха да изразят прелялото сърце на вечно разчувствуваната писателка. М. Кремен, РЯ, 587. Изпод венците и букетите се откриха няколко сурови, ала по детски разчувствувани войнишки лица. С. Северняк, ОНК, 213.