РАЗЧУ̀ПВАМ, -аш, несв.; разчу̀пя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Правя нещо на късове, парчета; разтрошавам. Долу някъде, над Кладенци, един булдозер ревеше яростно и разчупваше острите камъни, да отвори път на хората. Е. Евтимов, ПМ, 165. Той разчупи леда и започна да копае, като хвърляше наляво и надясно парчетата лед. Ф. Лозева, БКО (превод) [еа]. Бойците .. прескачаха камъните и шубраците, разчупваха вейките, настъпваха, търсеха врага. К. Ламбрев, СП, 363-364. — Печатът беше прекалено хубав, за да го разчупвам, затова го отрязах с ножиците. Ж. Божилова, В (превод) [еа]. // Разделям нещо (пита, хляб и др.) на късове, парчета; начупвам. Той разчупи остатъка от питата и я раздаде на гостите си. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 175. След малко в стаята се разнесе приятният аромат на пържено пиле... — Баща ти ще се тревожи — каза Асен, като мълчаливо разчупваше пилето. Д. Кисьов, Щ, 59-60. С благодарност гладните пътници разчупиха хляба и си го поделиха братски. А. Каралийчев, НЧ, 80. Рада погача разчупи, / та си със Лулчо хапнаха / и руйно вино пинаха. Нар. пес., СбНУ LХІV, 95.
2. Счупвам, строшавам. Впрегнатите на харманите волове разчупиха жеглите и потърсиха познатите, но безлюдни домове на своите стопани. К. Ламбрев, СП, 78. Сама-самичка е человечешката душа на тоя свят като гмурец-птица над водите морски. .. И тъй ще бъде, докле Христос не слезе отново на земята да разчупи плочата с ръкописанието Адамово, що сатана държи у себе си. Ст. Загорчинов, ДП, 176. — Ангелинко, мойе либе, / що да чиним, що да правим? / Остави ме на армано, / коните ме прегазиа, / .., / главата ми разчупиа. Нар. пес., СбНУ ХLІІІ, 553.
3. Прен. Променям, видоизменям установената представа, изградения образ за нещо, като вмъквам нови елементи в него. — Исках да покажа цялата философия и дълбочина на Толстоевата мисъл. Всичко това затрудняваше моята работа, защото трябваше да разчупвам изградените в съзнанието на публиката щампи по отношение на образа. О, 1978, кн. 4-5, 3. Талантливите режисьори и постановчици от миналото тласнаха киноизкуството много напред. Те разчупиха шаблона и разкриха неподозираните възможности на новото изкуство. П. Мирчев, СЗ, 157-158. разчупвам се, разчупя се страд. Бащата блъсна юмрук о масата. Една чиния се разчупи на две. Вл. Полянов, ПП, 36. Кристалите се разчупват в определени равнини. Физ. Х кл, 1965, 16.
РАЗЧУ̀ПВАМ СЕ несв.; разчу̀пя се св., непрех. 1. Чупя се, разтрошавам се, ставам на късове, парчета. Щом ледът се разчупи и тръгне, ескимоските платноходки се завръщат в търговските пунктове и се нареждат до брега празнично накитени. ПН, 1934, кн. 2, 29. Тя [камбаната] ся изляла в 16-й век, .. Тя после паднала от камбанарията си и пак я окачили в 1654, но в 1706 тя пак паднала и ся разчупила. ИЗ 1874-1881, 74.
2. За светлина, светлинен лъч — пречупвам се в някаква повърхност и се отразявам като отделни малки лъчи. В бистрия пролетен въздух между листата проблясваше слънцето и светлината му се разчупваше на стотици зелени късчета. Ст. Стратиев, ПП, 106. Един лъч се разчупваше в кристалната пудриера над тоалетната маса. М. Грубешлиева, ПП, 305.
◊ Разчупвам / разчупя веригите (оковите) <си>. Книж. Освобождавам се от робство, от някаква зависимост, ставам свободен. И със смелост / там роба разчупи веригите. Н. Хрелков, ДД, 90. Разчупвам / разчупя оковите. Книж. Освобождавам се от нечия власт, от някаква зависимост. Ти вървиш, ти разчупи отдавна оковите, / аз за много от своите грешки платих. Н. Фурнаджиев, ППВ, 12. Разчупвам / разчупя леда. Книж. Правя опит да подобря отношенията си с някого, да нормализирам отношенията си с него. Като разбра, че думица няма да изкопчи от него, Станкулов си спомни за Илия и реши да разчупи леда. М. Марчевски, П, 290-291.
Източник: Речник на българския език (онлайн)