РАЗЧУ̀ПВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от разчупвам и от разчупвам се. Беше Бъдни вечер — 24 декември. .. Вечерята започваше с разчупване на бялата погача със скрита в нея пара. СбЦГМГ, 153. Действия, като разчупването на орех и изваждането на ядките от него, обелването на портокал и т. н. развиват у маймуните способността внимателно да разглеждат предметите. Псих. Х кл, 21. Друго разчупване на камерността е прекрасно осъществената сцена на смъртта на Павел в затвора. ЛФ, 1958, бр. 48, 2.