РАЗЧУ̀ШКВАМ, -аш, несв.; разчу̀шкам, -аш, св., прех. Диал. Разбутвам. Полицаят прегледа торбата, разчушка сеното, па ги пусна. Майката си отдъхна. Ем. Коралов, ДП, 38. Кум ми е кметът, ама аз пак ще си кажа своето: мене ме е страх, че ще земат да разчушкат селото уж за чифлика, а пък то ще си свършат друго. А. Страшимиров, ЕД, 78. разчушквам се, разчушкам се страд.
РАЗЧУ̀ШКВАМ СЕ несв.; разчу̀шкам се св., непрех. Диал. За предмет — деформирам се, придобивам недобър външен вид, поради дълга употреба. Денко имаше вече нова шапка. .. Старата му синя шапка .. се беше съвсем разчушкала. Ил. Волен, РК, 67.